30 години след началото на прехода към пазарна икономика и 12 години след присъединяването на България към Европейския съюз, живеем в най-бедната и раздирана от неравенства страна в него.
Всеобщото здравеопазване е разрушено и превърнато в търговия – не достигат лекари и медицински сестри, 20% от хората нямат достъп до здравни грижи. Образованието е смазано – не достигат учители, закрити бяха 1/3 от училищата. Възрастните получават унизително ниски пенсии, а ширещата се сива икономика и осводените от плащане на осигуровки най-високи доходи гарантират, че това ще продължава и в бъдеще.
Малцина олигарси и техният политически персонал стават все по-богати за сметка на народа. Икономиката на страната ни расте, но ползите от това не се разпределят справедливо между всички. Ножицата между класите в обществото се разтваря все по-широко. Роди се феноменът работещи бедни. Благата от икономическия растеж не достигат нито до онези, които го създават, нито до техните деца и родители.
В последните десетилетия в България се установи режим, който постави печалбите пред хората. Здравето, образованието, социалната сигурност – всичко това се превърна в стока. Над една трета от сънародниците ни живеят в бедност и лишения.
За съжаление и Европейският съюз е белязан от същите противоречия. Той остава по същество търговски, финансов и икономически съюз, а не социален съюз. Вместо да гарантират достоен живот, основните политики на ЕС налагат икономии за сметка на обикновените хора и в името на конкурентността на големите корпорации.
Резултатът е, че имаме забележително нарастване на богатството на най-богатите с паралелно увеличаващи се бедност, несигурност и социално изключване на големи групи. Нарастващи неравенства както вътре в държавите членки – между техните граждани и региони, така и между центъра и периферията на Съюза. Разликата в средната заплата в Германия и България е шест пъти.
В тази ситуация отделните държави членки се впускат в надпревара към дъното, вместо да бъдат движени от солидарността и взаимопомощта. Така и България избра стратегия ниски данъци за бизнеса – ниски заплати за работещите, както и да търси инвестиции чрез социален дъмпинг – ограничаване на заплатите, съкращаване на разходи и антисоциална политика.
Време е да скъсаме с илюзията, че тежката социална криза в България произтича единствено от корупцията на националните елити или от т.нар. тежко наследство на социализма. Проблемът е системен, а не местен. Виновен е не балканският манталитет, а европейският неолиберализъм.
Социалният дъмпинг и безсилният гняв биват използвани от безскрупулни политици за настройване на хората едни против други. Надига се кафява вълна, която заплашва Европа с нов фашизъм. Но щом се докопат до властта, радетелите на консерватизма и традициите на свой ред се заемат да обслужват корпорациите, чиято единствена родина е печалбата.
Поставянето на печалбите преди хората води и до безогледно разрушаване на природата, Чистата околна среда, чистият въздух, храна и вода са от първостепенна необходимост са за всички. Eлитите обаче очакват за екологичните кризи, които самите те са причинили, да платят обикновените хора, които и без друго най-силно страдат от тях.
Така, както той е организиран днес, Европейският съюз не работи за нас. Той се превърна в бездушен пазар без демократичен контрол. В него страната ни изнемогва.
Възможна е друга България в различна Европа!
Обещанието за една социална Европа, трябва да престане да бъде само пожелание. То трябва да се реализира. Европейският стълб на социалните права – обещаващ равни възможности, справедливи трудови условия и социална закрила – трябва да се доизгради с обвързващи документи, законодателни мерки и реални политики.