Платформа

30 години след началото на прехода към пазарна икономика и 12 години след присъединяването на България към Европейския съюз, живеем в най-бедната и раздирана от неравенства страна в него.

Всеобщото здравеопазване е разрушено и превърнато в търговия – не достигат лекари и медицински сестри, 20% от хората нямат достъп до здравни грижи. Образованието е смазано – не достигат учители, закрити бяха 1/3 от училищата. Възрастните получават унизително ниски пенсии, а ширещата се сива икономика и осводените от плащане на осигуровки най-високи доходи гарантират, че това ще продължава и в бъдеще.

Малцина олигарси и техният политически персонал стават все по-богати за сметка на народа. Икономиката на страната ни расте, но ползите от това не се разпределят справедливо между всички. Ножицата между класите в обществото се разтваря все по-широко. Роди се феноменът работещи бедни. Благата от икономическия растеж не достигат нито до онези, които го създават, нито до техните деца и родители.

В последните десетилетия в България се установи режим, който постави печалбите пред хората. Здравето, образованието, социалната сигурност – всичко това се превърна в стока. Над една трета от сънародниците ни живеят в бедност и лишения.

За съжаление и Европейският съюз е белязан от същите противоречия. Той остава по същество търговски, финансов и икономически съюз, а не социален съюз. Вместо да гарантират достоен живот, основните политики на ЕС налагат икономии за сметка на обикновените хора и в името на конкурентността на големите корпорации.

Резултатът е, че имаме забележително нарастване на богатството на най-богатите с паралелно увеличаващи се бедност, несигурност и социално изключване на големи групи. Нарастващи неравенства както вътре в държавите членки – между техните граждани и региони, така и между центъра и периферията на Съюза. Разликата в средната заплата в Германия и България е шест пъти.

В тази ситуация отделните държави членки се впускат в надпревара към дъното, вместо да бъдат движени от солидарността и взаимопомощта. Така и България избра стратегия ниски данъци за бизнеса – ниски заплати за работещите, както и да търси инвестиции чрез социален дъмпинг – ограничаване на заплатите, съкращаване на разходи и антисоциална политика.

Време е да скъсаме с илюзията, че тежката социална криза в България произтича единствено от корупцията на националните елити или от т.нар. тежко наследство на социализма. Проблемът е системен, а не местен. Виновен е не балканският манталитет, а европейският неолиберализъм.

Социалният дъмпинг и безсилният гняв биват използвани от безскрупулни политици за настройване на хората едни против други. Надига се кафява вълна, която заплашва Европа с нов фашизъм. Но щом се докопат до властта, радетелите на консерватизма и традициите на свой ред се заемат да обслужват корпорациите, чиято единствена родина е печалбата.

Поставянето на печалбите преди хората води и до безогледно разрушаване на природата, Чистата околна среда, чистият въздух, храна и вода са от първостепенна необходимост са за всички. Eлитите обаче очакват за екологичните кризи, които самите те са причинили, да платят обикновените хора, които и без друго най-силно страдат от тях.

Така, както той е организиран днес, Европейският съюз не работи за нас. Той се превърна в бездушен пазар без демократичен контрол. В него страната ни изнемогва.

Възможна е друга България в различна Европа!

Обещанието за една социална Европа, трябва да престане да бъде само пожелание. То трябва да се реализира. Европейският стълб на социалните права – обещаващ равни възможности, справедливи трудови условия и социална закрила – трябва да се доизгради с обвързващи документи, законодателни мерки и реални политики.
Ще се боря за:

  1. Трудови и социални права и индустриална политика, които поставят хората преди печалбите. Въвеждане на правила, защитаващи интересите на работниците на европейско ниво, с цел избягване на социалния дъмпинг. Индустриалната политика на ЕС не бива да произвежда географски и социални неравенства.
  2. Данъчна политика за хората, не за корпорациите. Обща данъчна политика, която да забранява на държави като България да налагат регресивни данъчни системи, наказващи обикновените граждани. Облагане на финансовите транзакции и спекулативния капитал. Законодателство против укриване на печалби в офшорни зони в Европа и по света.
  3. Демократизация на икономиката. Демокрацията е непрекъснат процес, позволяващ на хората да предлагат и приемат решения по въпросите, които директно засягат съдбите им. Например – овластяването на трудещите се да вземат решения на работното място, какъв да бъде ритъмът на работа и какво да се прави със създадените от тях блага. Не е демокрация хората да бъдат питани веднъж на няколко години кой да управлява (по същия начин). Условията на труд влияят пряко върху живота на работещите и затова е необходимо да се чува и техния глас при определянето на същите тези условия. Ще подкрепя развитието на социалната и солидарна икономика чрез насърчаване на самоуправляващи се трудови кооперативи и семейни предприятия. Само разширяването на участието ще спаси задъхващата се демокрация в Европа.
  4. Земеделска политика в интерес на малките производители. Настоящата селскостопанска политика на ЕС привилегирова големите производители и арендатори със системата си за субсидии. Така тя способства за унищожаването на селата в България и в други държави-членки. Земелската политика трябва да поставя хранителната независимост и интересите на семейните стопани и кооперациите на първо място.
  5. Oбществените услуги – в обществени ръце. Водата, електроснабдяването, отоплението са право на всеки човек. В момента законодателството на ЕС облагодетелства приватизирането и концесионирането им. Това води до по-лоши услуги срещу по-високи цени за всеки един от нас.
  6. Достъп до култура за всички. Книгите и изкуството не са стока. Те също така не са привилегия за самозваните елити, а право за всички хора. Национален и европейски ангажимент за субсидиране на културата. Борба срещу рестриктивните авторски права и в полза на правото на споделяне.
  7. Международна търговия, основана на социалната справедливост. Международните търговски преговори трябва да бъдат обвързани със строги изисквания за спазване на базисни трудови стандарти в съответните страни. Тук също трябва да поставим хората преди печалбите.
  8. Външна политика в името на мира. Отказ от повсеместния милитаризъм и военните интервенции по света, които прогониха милиони хора от родните им места и доведоха до масова насилствена миграция. Европейският съюз трябва гарантира сигурността си като усилено работи за повишаване на благосъстоянието и сигурността на съседните региони, а и по целия свят. Стоп на разпалването на нови студени войни в Европа
Необходима е промяна! Елитите ще ни чуят, ако сме силни. Ще бъдем силни, ако сме заедно и действаме решително. На Европейските избори нека ясно им кажем: Не управлявате от наше име!

Това е началото на една дълга битка за по-добър живот: в България, в Европа и по света. Навсякъде – от Гърция и Унгария, през Франция, до Испания, стотици хиляди се надигат, за да кажат: Хората са по-важни от печалбите! Нека се присъединим към тях в битката за друга Европа!